Причината за това може да се търси много назад – в историята на фамилията и в историята на нацията. Средата е първото, което възпитава. От родителите се научава, че ризата се носи в колана, копчетата над пъпа се закопчават, ръкавите не се навиват над лактите, чорапите са опънати, обувките лъснати. После може да се навакса от средата извън дома – училище, университет, офис, компания.
Но как се създава стил в общество, което не е фешън ориентирано, което още не е родило своята Вивиан Уестууд и за което само абитуриентския бал и сватбата са повод за поглед в огледалото? Общество, в което работи поговорката "Всеки ден Мара гиздава, навръх Великден – гнидава" – тоест, пази си новите дрехи само за празници, а в делниците не само може, дори е редно да си неугледен и "гнидав". И ако някой дръзне да се яви на работа или сред приятели "по-така", той става обект на подигравки.
Дългите години робство и социализъм успяха да внушат на българина, че самоуважението е срамно. Да искаш да се отличиш е наказуемо. Не трябва да проявяваш въображение, смелост и инициатива, които са в основата на индивидуалния стил.
Но да се върнем към настоящето. Новото време е друго, въпреки че наследството остава фактор. Имаме тонове информация, купища молове, стимули като обществен престиж и кариера. Но защо пак е толкова трудно създаването на стил? За някои оправданието е в липсата на средства, но и с малко пари един добър стилист може да направи много. С помощта на консултантите на Денил например е напълно реалистично срещу 360 лв. да комплектоваш перфектен тоалет.
Други просто са влезли в клишето на своята среда. Страхуват се, че ако се променят, няма да бъдат приети по същия начин. Предварително отхвълрят всяко друго мнение и предложение. Нямат смелост да скъсат със стереотипа, с който са познати – обувки като хлябове, квадратно сако с подплънки, винаги едноцветни риза... Трети са роби на физиката си и смятат, че никога не трябва да излизат от формата, която им скрива недостатъците.
За много хора оправданието е вечната заетост – работа, деца, работа. Но нима работата ще върви добре и децата ще бъдат щастливи, ако не си доставяме и удоволствия и ако нямаме настроение? Щастливите деца са децата на щастливи родители. А добрият работник не е измъченият труженик с прашен костюм и очукани обувки.
У нас все още обществото не е достатъчно взискателно към външния вид и от там всеки поотделно не е взискателен към себе си. Владеят инерцията и мързелът. Липсва енергията да искаш да общуваш, да се променяш, да си различен. Въображението е закърняло, а сетивата са мъртви.
Първата стъпка към измъкването от сивия, невзрачен костюм, става с влизане в добри фешън магазини. Като начало покупките не са задължителни, достатъчна е информацията и вдъхновението от показаното по щендерите.
Защо, все пак, е толкова трудно създаването на стил?
Добрата новина е, че не е невъзможно. Доказва го онзи малък процент хора, които се забелязват и помнят със своя личен стил.
Emil Arabadjiev fashion.bg